Мощният кънтящ глас ги притисна от всички страни. Беше понесен на вятъра и стисна вътрешностите им в желязна хватка. Противоречиви емоции изпълваха мъжа и жената, и двамата трепереха от шеметното им нахлуване. Ако не беше внезапният земетръс, двамата щяха да повярват, че са си въобразили. Трусовете тъкмо бяха стихнали, когато вятърът отново запищя в ушите им, донесъл гърленото слово на скрития им наблюдател.
– Кои Сте Вие? Що Дирите Тук, Обезпокоявайки Вечността Ми?
Около час по-късно, капитан Селдара вече ги водеше по сякаш безкрайното стълбище във вътрешността на най-високата кула, увенчала градежа на Висок Страж. От равната платформа на върха се откриваше изглед към Дълбоки Лес от едната страна и към водния хоризонт от другата. Въздухът се разреждаше с всяка стъпка нагоре и ушите им непрекъснато заглъхваха.
Откровенията на Ририя & Хрониките на Ририя
Автор: Майкъл Дж. Съливан
Личен Рейтинг (общо): 4.5
Личи си, читателю, че това с ревютата няма да се превърне в ритуал. Но все пак ще се придържам към думата си да ти споделям какво чете Лошият Вълк и какво харесва. В следното ревю ще ти представя една любопитна поредица. Или по-скоро – две. При това целите, всичко излязло дотук на българския пазар. Поредиците са Откровенията на Ририя (общо 6 книги) и Хрониките на Ририя (издадени на български 2 книги), с любезното съдействие на издателство MBG Books. Искрено се надявам, че те няма да забравят зарибените си читатели и, че има начин как да изкарат The Death of Dulgath, книга трета от Хрониките.
Ако си любопитен, читателю, продължи нататък.
Разговаряха в продължение на часове. Като равни. Той сподели за откритията, направени по време на пътуванията му през последните три години, тя – за наученото от томовете на Алменара. Херцогът бе открил най-безопасните пътища до далечния юг и обвития в мистерия изток. Принцесата знаеше, че на север трябва да се доберат до Остриетата на Света – полуостровът бил картографиран само веднъж, още преди земите отвъд Превала да станат непристъпни. Свидетелство за съществуването му беше една единствена карта, на която Неса бе попаднала случайно.
– Всички във Висок Страж се вълнуват да посрещнат кралска особа, принцесо, но осъзнавате ли белята, в която вкарахте херцогството ми?
Мъжът се приведе напред, облягайки ръце на коленете си, а капитан Селдара се подпря небрежно на облегалката на стола му, поставен върху нисък подиум в дъното на залата.
– Мерете си приказките, милорд – тихо предупреди Ран, но принцесата му направи знак, че няма нужда от намесата му.
Каменното чудовище се издигаше стотици стъпки нагоре, а най-високите му нива се губеха в ниските облаци над залива. Висок Страж беше построен върху издаден в морето отрязък скала. Ясно личеше къде гладкият камък бива погълнат от естествено формирания си брат. Стъпаловидните нива бяха обградени от непробиваеми стени, увенчани с кулички и наблюдателници. Ако Вечният Град беше равен като тепсия полукръг, захлупен на юг от склоновете на Авитерна, то Висок Страж беше планина сам по себе си. Крепостта бе обърнала естествения си гръб на морската шир, прерастваща на няколко мили от залива в безбрежния Валирски океан.
Огнената Кралица
Сянката на Гарвана, Кн.3
Автор: Антъни Райън
Страници: 736
Оригинално Заглавие: Queen of Fire
Goodreads Rating: 3.64
Личен Рейтинг: 4
Хмм. Минаха две седмици, откакто прочетох Огнената Кралица. Признавам, не се получи на един дъх, въпреки че изчетох половината за един ден. Останалата половина ми отне още няколко. Все още не съм напълно сигурна защо, дори след като оставих емоцията да отлежи две седмици. Но нека се захванем по същество и ще видя до края на това ревю дали ще успея да си изясня чувствата за книгата. Предупреждавам, че предстоят спойлери и емоционални излияния, които може да не се харесат на много хора. Продължете с внимание.
Още призори до столицата на кралството достигна вестоносец, който обяви връщането на малобройната армия, поведена от самия крал, за да потуши пламналите бунтове на изток. Кхалдимир Еленсар вярваше, че само присъствието на владетеля е способно да отнеме дързостта и наглостта на метежниците. Три хиляди от най-добрите му стрелци, пешаци и кавалеристи, заедно с Първия Меч на кралството, наложиха правосъдието му в размирните провинции. От вестта стана ясно, че съпротивата е била нищожна и разпокъсана – кралският полк не бе изгубил нито един войник.
Мекотата на лилавата нощ изригна във вихрушка от ярки цветове и оглушителни звуци, извисяващи се над рева на к‘лендата. Стовариха се отгоре ѝ като ковашки чук и Неса едва се задържа върху седлото на подивелия си кон. Вдигна инстинктивно меча си, за да се защити, когато отгоре ѝ връхлетя размазан силует.
– Откъде знаеше какво да правиш?
Неса кротко хапваше от плодовете, които беше грабнала набързо от стаята си предната нощ. Срещу нея, смълчан и угрижен, горянинът заостряше върха на дебела пръчка. Беше забранил да палят огън, въпреки че Ран бе започнал да трепери от температурата. Сега елфът спеше спокойно под тежкото си пътническо наметало, а видът му постепенно започна да се подобрява през изминалия половин час.
Сълзите на Моргорот 