chapter_eighteen

Глава Осемнадесета

Върни ме на Седемнадесета Глава

– Веднага искам да започне прибирането на населението от северната периферия на херцогството – рече военачалникът, приведен над картата с териториите на Висок Страж. – Пратете една от ротите, за да посрещне бежанците и да помогне за евакуацията. С тях да отидат и отделение инженери и сапьори да подготвят терена за пристигането на йегерите. Необходимо е да ги забавим колкото можем. Но никой няма да остава, за да се бие с тях там. Достигнат ли ни бежанците от Потира и Дермен, всички тръгват към Ветрен Проход.

Селдара кимна на един от ротните командири, жената отдаде чест и излезе от казармата, за да изпълни поръчението.

– Искам сапьори да превърнат цитаделата на Висок Страж в смъртоносен капан за всеки, влязъл със засилка вътре – продължи военачалникът. – Знаем, че вниманието на чудовищата ще бъде насочено натам, към олтара и магията му, пазени от западните херцоги през хилядолетията. Евакуацията тук да започне моментално. Нека всеки, нахлул в цитаделата, съжали.

Още двама мъже кимнаха отсечено и напуснаха срещата, за да започнат да изпълняват нарежданията на военачалника.

– Лорд Еледар – обади се единият от сержантите. Висок мъж с посребряла коса и белези по лицето. Тарак го познаваше, беше го виждал в кампанията на изток да предвожда западната гвардия рамо до рамо с бащата на Селдара. – Оставаме с впечатлението, че искате да натикаме шейсет хиляди души във Ветрен Проход.

– Правилно сте разчел намеренията ми, сержант Долмен.

– Това ни безпокои – тихо рече сержантът, неподготвен за спокойната реакция на другия и стреснат от това, че най-умелият воин на кралството знае името му. Еледар просто повдигна вежда и остави мълчанието да се проточи. Гвардеецът най-после събра смелост да продължи, потящ се под изпитателните погледи на колегите си. – Там е тясно, тъмно и ветровито, а изкачването до самия проход – стръмно и опасно. А от другата страна ни очакват ердеите и неприкосновеността на Дълбоки Лес.

– Но ако се насочим към обиколния маршрут – прекъсна го Еледар, – рискуваме да натресем четиридесет и пет хиляди цивилни в лапите на кръвожадна гмеж от чудовища. Разбирате защо предпочитам да преговарям с ердей емберек да ни осигурят преход през земите им, пред това да карам деца и жени да размахват мечове срещу безлик враг, нали?

Сержантът кимна. Еледар споделяше тревогите на всички, събрали се тук. Да се натикат в тясно пространство, което щеше да им отнеме дни да прекосят, означаваше, че всяка минута ще са под заплахата йег емберег да срутят планината върху главите им. Военачалникът разчиташе, че няма да го сторят, защото и те можеха да минат само от там. Щяха да преследват дирята на Неса, а принцесата също щеше да прекоси Ветрен Проход. Еледар възнамеряваше да му мислят как ще се разправят с ердеите щом стигнеха дотам. Първо трябваше да решат проблема със самото преминаване.

– Майстер Ран – обърна се той към елфа и младият мъж го погледна шашнато. Щеше да му отнеме време, докато свикне с титлата. – Каква магическа подкрепа можете да окажете, за да се улесни преминаването през Ветрен Проход? Вече сте бил там, знаете какво представлява.

Ран стисна и отпусна юмруци няколко пъти, за да се успокои. Всичко това му беше безкрайно чуждо, а очакването, изписано по лицата на присъстващите, го изпълваше с ужас. Една малка грешка можеше да коства живота на десетки хиляди.

– Бих могъл да осигуря светлина за преминаващите. Устройства, които могат да бъдат активирани дори без мен наоколо. – идеята му беше хрумнала покрай устройството, което Николас бе използвал, за да увеличи мощността на магията си, за да го отведе тя една стъпка по-далеч. В случая просто щеше да даде магия в ръцете на хората. – И може би някаква защита от специфичните климатични условия на прохода. Но ще е невъзможно да се язди или бърза. Хората ще трябва да се движат изключително дисциплинирано, за да не превърнат тези осем километра в масов гроб.

– Предполагам, че за целта на устройствата, хората ще трябва да се движат на групи? – запита лорд Еледар и Ран кимна. – Не е невъзможно. Ако приемем, че с бежанците във Висок Страж ще се съберат около петдесет хиляди цивилни, ще започнем да ги разделяме на рояци от по сто. Това означава, че ще можем да заделим по двадесет пешаци за всеки рояк. На всеки годен да държи оръжие, нека му бъде дадено. За всеки случай.

– Двадесет пешаци? – поинтересува се сержант Долмен и с право.

– Искам кавалерията да тръгне преди нас. Никой не желае последното, което вижда в живота си, да е подковата на подивял кон. Щом Майстер Ран подготви първите си устройства, гвардейците незабавно да започнат да се изтеглят. Започнете да подготвяте войниците си. – единият от сержантите и трима ротни командири отдадоха чест и напуснаха с отсечена крачка. – Рицарите на Висок Страж, всеки пешак, който не охранява рояците, стрелците, сапьорите и инженерите ще се движат в ариергарда. За да затруднят настъплението на йегерите и да се бият до последния гвардеец, ако ни настигнат. Докато хората намеря убежище в Дълбоки Лес.

– Ако намерят убежище.

– Сержант Долмен! – кресна капитан Селдара, поруменял от гняв и стиснал юмруци до бяло. Орван разбираше негодуванието на хората си. А те не правеха опит да прикрият недоволството, прорязало лицата им. Капитанът им ги изоставяше, от херцога на Висок Страж нямаше и следа, и някакъв чужд на гвардията, пък бил той и Първият Меч на кралството, разхвърляше заповеди все едно си е у дома. Стискаха зъби само от едната ѝ чест. Но трябваше да стискат по-силно, защото военачалникът имаше право да раздава и смъртни присъди, ако някой не му се подчинеше с повече хъс. – Дълбоки Лес е приятел на Стража! Негово величество и лейди Олена ще получат разрешение хората ни да преминат!

– Простете ми, капитане, но това е сляпа вяра – възрази мъжът, почервенял на свой ред. – И е също толкова смъртоносна, колкото и да се изпречим на йегерите.

– Помня ви, Долмен – кротко се обади лорд Еледар, преглъщайки обидата от недоверието. – Още от времето, когато кралят беше само голобрад принц. Когато двамата с Кхалдимир пикаехме в броните си, а сурови мъже като вас лееха кръв, за да не оставим костите си на изток. – сержантът толкова силно стисна зъби, че чак челюстта му изпука, но замълча. Не един или два белега пламваха при спомена за онази кампания. – Мъже, тласкани от сляпата вяра. Какво остана от тях?

– Прах и пепел – отвърна сержантът, със сравнително смекчен тон. – Когато си воювал колкото мен, започваш да се замисляш два пъти.

Еледар кимна с уважение.

– И се надявам и аз да доживея време, когато да се замислям. Но сега не е моментът. Трябва да разберете, че единственият шанс да се измъкнем на йегерите, е през Ветрен Проход. Ако пресечем пътя им, ще ни изколят. Това е безлик враг, за когото само сме чели. Митове и легенди за чудовища, непознаващи милост. Но те съществуват и ако им позволим, ще ни прегазят като Дермен и Потира. – Тарак измъкна от куртката си намачканото от краля послание и го подаде на сержанта. Дълбоки бръчки разцепиха белезите по лицето му, докато четеше омазания с кръв пергамент. – А ако сме разединени пред такъв враг, няма смисъл нито да бягаме, нито да се бием.

Долмен вдигна глава и с подозрение изгледа протегнатата му ръка. Военачалникът предполагаше, че той е пръв сред сержантите на Селдара. Ако спечелеше него на своя страна, духовете в гвардията щяха да бъдат спокойни достатъчно дълго. Затова и нервното очакване го накара да се препоти под униформата си. Когато сержантът стисна ръката му малко под лакътя, Тарак едва удържа въздишката си на облекчение.

– Нима казвате, лорд Меч – рече сержантът преди да пусне ръката му, – че с краля вече не пикаете в броните си?

Еледар отметна глава назад и се засмя гръмко. Макар и дръзка, шегата със сигурност успя да разведри настроението сред присъстващите.

– Сержант Долмен, нуждата не се интересува от потеклото на гащите, които ще изцапа.

Възрастният гвардеец се засмя на свой ред, макар и малко по-сухо от военачалника.

След този момент, срещата като че ли протече по-спокойно. Не се чуваха възражения, а само предложения и градивна критика. Отне им още около час, за да доизгладят детайлите по евакуацията. Лорд Еледар намери задачи за всички ротни командири и ги освободи.

– Сержанте, искам да инспектирам наличното снаряжение – рече военачалникът, когато в казармата останаха само четиримата с Ран и капитан Селдара. – Ще ме придружите, а също така ще изпратим вест до всички поделения. Час преди залез слънце искам гвардията строена по чин извън стените. – Долмен едва беше кимнал, когато лорд Еледар се извърна към елфа. – От какво се нуждаете, Майстер Ран?

– Сребро. Ужасно много сребро – изстреля в отговор той, без дори да се замисля. Макар и като дете, Ран си спомняше да е виждал в някои от школите на Алендриал как могъщи магици влагат силите си в различни сребърни предмети, превръщайки ги в артефакти, полезни само на тях. Това му даваше основание да вярва, че среброто по-лесно ще му позволи да бъде преплетено с магията му. – И огън във всяка ковашка пещ във Висок Страж.

– Ще ви придружа – отсече капитан Селдара и се постара да не трепва под изпитателния поглед на военачалника. – Искам да се уверя, че гвардейците ми ще бъдат защитени, след като на мен се налага да ги изоставя.

– Капитане – предупредително започна Тарак.

– Лорд Еледар, негово величество каза до залез слънце – възропта младият мъж, изопнал гневно рамене. – Възнамерявам да застана открито пред хората си, нямам намерение да се измъкна като мишка от Висок Страж, когато на тях им предстоят дни на несигурност.

С крайчеца на окото си Орван зърна свелия глава сержант. Възрастният войник дъвчеше устната си с неудоволствие. Капитанът усещаше обидата и разочарованието с всяка фибра на тялото си, въпреки че досега никой не бе продумал в знак на протест или недоумение. Селдара щеше да изпълнява кралска заповед, ако те искаха да се разминат с наказанието, трябваше да стърпят напора да я поставят под съмнение.

Мечът помълча известно време, смръщил чело. И на него ситуацията не му харесваше повече отколкото на Орван и хората му. Внезапно и без обяснения беше сложил ръка върху едно от най-самостоятелните подразделения на еленсарската армия. Тези мъже и жени години наред бяха отблъсквали набезите на Емирите, бяха марширували до далечните земи на елфите, за да воюват в защита на Алендриал, и бяха прекосявали океана, за да колонизират югоизточния ръб на картата. Бяха проливали кръв на три континента и представляваха най-силното и сплотено ядро на армията. Еледар осъзнаваше колко ще му е трудно да намери място сред тях. Може би да позволи на капитана и херцога им да се обърнат към гвардейците нямаше да навреди. Затова кимна бавно.

– Щом приключите с Майстер Ран, потърсете херцог Толгард. Ще ви очаквам пред портите на Висок Страж час преди залез слънце. Свободни сте.

Капитан Селдара кимна отсечено, но не успя да се принуди чак да благодари. Все още гърдите му горяха, а в гърлото му се събираше горчилка от това, което му беше заповядано да стори. Майкъл също не беше доволен от събитията. Но двамата не трябваше да забравят, че кралски гвардейци все още се навъртаха наоколо и кралят като нищо щеше да ги ескортира принудително. А подобна демонстрация на разделение и неподчинение щеше да разкъса редиците на гвардията. Не можеха да си позволят разправии и метежи, когато над Висок Страж беше надвиснала опасността на йегерите. Животът на цивилното население и успешното отстъпление през Ветрен Проход трябваше да бъдат приоритет за всеки, ангажиран с евакуацията.

В следващия час, Ран и Селдара обиколиха половин дузина ковачници – от най-незначителните до оръжейната. Пещите навсякъде бяха запалени, а елфът вля от собствените си магически пламъци в огньовете. Пажове бяха изпратени в цитаделата, за да изнесат всичкото налично сребро под формата на прибори, посуда и дори декорация. Гражданите на Стража също бяха призовани да се освободят от частните си вещи.

Двамата забелязаха, че ротните командири не са си губили времето. Войници инструктираха жителите на херцоството да вземат само най-необходимото и да изоставят всичко, което би ги забавило. От северната периферия вече бяха започнали да прииждат коли с натоварени хора. Бяха вдигнати полеви пунктове и палатки, където цивилните трябваше да се регистрират и да се присъединят към определения им рояк. Всяко годно за битка момче над петнадесет години получаваше оръжие, а земеделците бяха понесли коси, брадвички и вили. Херцогството беше започнало да кипи за времето, което елфът и капитанът на гвардията бяха прекарали в казармата.

– Какво смяташ да правиш? – запита Селдара, когато двамата се настаниха върху бала сено под топлината на есенното слънце, окъпало двора и казармите под стените. – Не ти ли трябва помощта на горянина?

Ран се беше сдобил с въглен и купчина празни пожълтели листа, и драскаше трескаво, привел глава над скута си. Изпод ръцете му излизаха руни и символи, съответстващи на магията и заклинанията му.

– Не мисля, че е необходимо – отвърна елфът. – Просто трябва да открия правилната комбинация от кодирани заклинания и да ги вплета последователно.

В устройствата трябваше да вложи не само огъня, но и защитата си. Както и да ги направи достъпни за хората. Той би могъл с лекота да измагьоса пожеланото, но обикновените войници трябваше да са способни да активират магията му без негова помощ. След половин час подаде на Селдара прецизно изрисуван лист, на който имаше различни сферични и конични образци, включително и точните им размери. Селдара го отнесе в ковачницата под стените и остана да се навърта около нея, докато елементите станат готови. Ран използва момента, за да се успокои и да помисли.

Подпрял длани в сеното и отпуснал тежестта си върху тях, младият мъж зарея поглед към върховете на каменната защита на Стража. Забеляза, че постовите се взират на север, в трепетно очакване на бежанците, но и на безликата заплаха, която ги дебнеше. За момента северните хребети бяха останали спокойни, а населението не херцогството бе приело новината за принудителната евакуация с добре прикрито недоволство. Войниците се бяха постарали да предадат тревогата си и върху цивилните, за да ги тласнат към действие. Ран намираше за необичайна липсата на паника и отявлено негодувание. Малко суматоха несъмнено би му била полезна.

Може би това се дължеше на факта, че във Висок Страж нямаше благородници и по-висша аристокрация. Единствените титулувани, останали тук след участието на стария херцог в опита за преврат, бяха синът му и рицарите. Елфът се зачуди как ли приемат местните присъствието на самия крал на Еленсарите. Изобщо знаеха ли за него или новината все още не се бе разпространила?

Стъпките на Селдара го откъснаха от мислите му. Слънцето  се беше издигнало високо и го напичаше, и Ран осъзна, че е започнал да се унася, излегнал се върху балата. Нямаше представа колко време е минало, но капитанът се беше появил с торба, пълна с току що охладеното сребро. Металът звънна, когато гвардеецът го стовари в краката на магьосника, а младият елф се зае да тършува вътре. Някои от елементите бяха станали твърде дебели и той ги отдели настрана, за да ги върнат за претопяване. Сега когато ги държеше в ръка, осъзна, че конусите по никакъв начин няма да му свършат работа. Насочи  се направо към изящните тънки дискове с формата на овал, които имаха дупки в средата, достатъчно широки, че по-фина дама да промуши китката си през тях. Към малките дъги бяха споени халки, в които носещият устройството да промуши палци, докато притиска останалите си пръсти в долната страна на диска.

Ран го повдигна към слънцето и се наслади на блясъка на среброто, присвяткващо почти като алменарско. Може би ако разполагаха с такова, елфът щеше да успее много по-лесно да изпълни задачата си. За съжаление, трябваше да се справят с наличните им ресурси.

Капитанът го наблюдаваше със съсредоточено напрежение, докато Ран подръпваше нишките на реалността с бледи пръсти и мълвеше бездиханните слова на магията си. Умът му работеше също толкова трескаво. За светлина се нуждаеше от огън. За защита се нуждаеше от сгъстения въздух на собствените си щитове. И му трябваше печат, който смъртните да разчупят сами.

Ел иррадим.

От върха на показалеца му лумна концентриран бял пламък, не по-дебел от конопена връв, и се вряза в среброто, прогаряйки дупка и подпалвайки няколко стръка слама в краката на елфа. Той изруга и захвърли диска, тъпчейки ядно пламъчетата. Може би трябваше да изпробва силата на магията, с която да оформи среброто, първо върху някоя от непотребните форми. Сам искаше да нанесе руните на заклинанията върху прототипите, за да е сигурен, че са правилните. После просто щеше да даде ясни инструкции на ковачите, които да ги изсекат в метала, щом всяко устройство е готово.

Отне му половин час, докато успее с подхода. Купчината с пронизани от огъня сребърни елементи беше станал заплашителен по размери, а магията му привлече и нежеланото внимание на зяпачи. То, в комбинация с нервниченето на Селдара, влияеха пагубно на концентрацията му, но Ран все пак успя да намери баланс. Със сигурност можеха да се установят за тези експерименти и на по-удачно място, но елфът предпочиташе  да е близо до ковашка пещ.

В допълнение към руните, магьосникът проряза с пламъка големите дъги на овала, който обработваше, точно през средата. Колкото да е необходим съвсем лек натиск, за да се пречупи металът. Когато приключи, по лицето му се стичаха реки от напрегната пот и ръцете му трепереха от усилието да се съсредоточи. Огледа творението си още веднъж, релефно под допира на пръстите му, заради врязаното заклинание, и подаде овалния диск към Селдара. Капитанът премигна глуповато насреща му, докато Ран не го подкани.

– Просто пъхни палци в халките и разчупи проклетото нещо – изпухтя младият мъж, обърсвайки чело с опакото на дланта си. – И гледай да не си надвесен над отвора, когато го сториш.

– Безопасно ли е?

Орван повдигна вежда с подозрение, докато внимателно взимаше сребърния овал в ръце. От долната страна металът беше гладък и хладен, отгоре – грапав и затоплен от магията на Ран.

– Ще разберем, ако се задействаш.

Гвардеецът цъкна с език недоволно.

– Защо ти не го изпробваш?

– Искам да проверя дали човек без магия ще успее да достигне заключената в метала.

Ран едва се стърпя да не извърти очи пред демонстрираното невежество, но и на Селдара му коства известно усилие да не стори същото. Можеше да приеме да го юрка кралят, но изобщо не му допадаше идеята един елф да го използва като опитна мишка. И все пак, нямаше по-подходящ за целите на алендриалеца.

Капитанът послушно пъхна палци в халките и застопори пръсти към гладката страна на метала. Протегна ръце напред, колкото да е сигурен, че устройството няма да избухне в лицето му, и напрегна мишци. Среброто се прекърши с тих звън, по-лесно от очакваното, и не последва нищо. Поне не веднага. Елфът тъкмо беше отворил уста да изругае, когато между двете половини пламна искра и се стрелна нагоре, избухвайки като миниатюрна бомбичка на два метра над главите им.

Наоколо се разнесоха викове – на уплаха, на гняв, на искрена изненада. Преминаващи наблизо гвардейци изтеглиха наточена стомана от ножниците покрай бедрата си. Орван се видя принуден да обясни на висок глас, че всичко е наред, и да се извини за внесения смут.

– Дай да намерим друга готова партида, и да отидем на по-подходящо място, какво ще кажеш? – изръмжа мъжът, прекъсвайки ругатните на Ран.

Магьосникът не се опита да противоречи. Трескаво опитваше да осмисли къде е сгрешил. Когато отново се докосна до реалността, вече бяха прекосили разстоянието от портите на Висок Страж до козята пътека, през която херцогът ги беше свалил от планината след преминаването им през Ветрен Проход. Двамата спряха на известно разстояние от войниците, които бяха дошли, за да започнат обезопасяването на пътя и да го подготвят за множеството, което скоро щеше да се изкачи оттук, за да премине от другата страна. Никой не им обърна внимание и двамата се настаниха спокойно в сянката на хребетите.

– Приемаш ситуацията си доста спокойно, магьоснико.

Ран сепнато спря да разтрива слепоочията си и извърна объркано глава към Селдара. Гвардеецът разсеяно си играеше с един избуял между плоските камъчета на хребета трънак, втренчил буреносния си поглед в кулите на извисяващия се насреща им Страж.

– Не виждам и ти да демонстрираш недоволството си, капитане. Хората ти ръмжат по-силно от теб.

Орван прехапа устна, за да укроти гневния си изблик.

– Аз съм войник, елфе. Западната гвардия изпълнява моите заповеди, както аз трябва да се подчинявам на кралските. Да им се противопоставя е равносилно на самоубийство. Но ти… Мислех, че кралските майстери са независими. Или поне равни на короната. Бях останал с впечатлението, че принцесата ти е по-важна от всичко друго на този свят. – гвардеецът замълча за миг, предъвквайки следващите си думи, тъй като можеха да му донесат обвинение в измяна. – Може би, ако беше отказал да се подчиниш, кралят все пак щеше да преосмисли решението си. А ти сякаш мигновено се примири.

– И не си сбъркал, Орван – рече му Ран, разкършвайки пръсти, изтръпнали от концентрацията на магия. – Неса е моето семейство. Западната гвардия – твоето. Само глупец би сменил местата ни.

– Ран! – шушнейки се възмути гвардеецът и се огледа стреснато, да не би някой да го е чул.

– Какво? Нали смяташ, че не изразявам недоволството си? За по-продуктивно мислех направо да действам.

Кръвта се оттече от лицето на капитана и той се приведе по-ниско към съзаклятника си. Може би наистина съществуваше начин тази размяна да не е случи.

– Какво си намислил, магьоснико?

Ран го изгледа продължително, преценявайки доколко може да му има доверие. В святкащите очи на капитана видя надежда и трепет, които му вдъхнаха увереност. През последните часове си беше блъскал главата, в опит да измисли как да се измъкне на кралската повеля. Ако Селдара се съгласеше да съдейства, със сигурност щеше да му е по-лесно.

– Какво си готов да сториш, за да бъдеш до хората си… До лейди Олена в идните дни и седмици?

– Всичко.

– Дори да престъпиш кралска заповед? – гвардеецът не отговори, но напрегнатото му смръщване беше достатъчно в момента за Ран. – Когато довечера се изправиш пред хората си, остави бастарда в крепостта. Върни се за него и ме потърси при останките от олтара. Ако не дойдеш, ще знам отговора ти.

Advertisements

Ти какво ще кажеш, читателю...

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s